Вчера ходихме на Terminator Salvation. Беше голяма подготовка за него. Опитахме на 'премиерата' в четвъртък да ходим, но когато се обадих да запазя места, ми казаха, че разпространителят им забранил да го пускат толкова рано в продажба и се наложило да бъде само за приятели на киното. Нещо не ми приеха идеята да станем приятели, помислиха, че се шегувам? Та за таз вечершната прожекция от 19:30 ходихме с Цвет да взимаме билети предният ден още и сигурно най-добрите места успяхме да вземем в залата.
Та за филма - добро филмче. Нямаше я същата атмосфера, както предишните (май май с втората част го сравнявам, защото първата е доста стара, а трета за нищо не става), ала това се дължеше на факта, че все пак действието се развива в бъдещето. Имаше доста ефекти, сюжета не бе много лош, абе даже си ставаше - нали имаше Терминатори

Имаше доста референции към старите серии - най-вече втората - момента, когато върви ранен в рамото и се подпира на една рамка в завод и едвам зарежда пушката и среля по приближаващият устремено терминатор; нещо подобно на излизането на Т1000 от течност, лека закачка със замръзналият Т1000; показаха нещо, което в последствие се сетих - втората част започва с Джон Конър гледащ през бинокъл - камерата се завърта около него и показват левият му профил, където се виждат белези по лицето - е показаха как ги е получил. Дори бате Арни се мерни, при което цялата зала започна да аплодира.
След филма филма с Ясен и Цвет, ходихме в Кривото в Студентски да хапнем и пийнем по бира, докато стане към 23, че тогава ни беше срещата с Ива и Диксито, да ходим на кареоке. Така се и получи де

Имахме дори квинтетово изпълнение, Ива няколко солови, както и дуетни - пее девойчето не мога и го отрека, па и вика; и Цвет с няколко дуетни, както и едно солово - Alanis Morissette - You Oughta Know, което си е доста специално за мен

А да - Цвет и Ива пяха Zombie, което се получи доста яко

Но към 2 и малко си тръгнахме, че някой бяхме на работа, други на училище на следващият ден. Ива и Диксито останаха и се разбрахме скоро да ходим пак