dArKoNe

Днес, докато чаках Цвет на Централната автогара в София, реших да потърся на Джеф Линдзи "Декстър: Нощният ловец". Това е първата книга от поредицата за Декстър (да, по нея е правен първи сезон на сериала Декстър - и не, не става дума за Лабораторията на Декстър). Та, както бях почнал да разказвам, реших да потърся книгата в книжарницата на автогарата. Но за съжаление не бяха я чува ли дори. А имаха доста книги на Бард. Точно като си тръгвах от там, видях Търговецът на оръжие с автор Хю Лори. Това е актьорът играещ Доктор Хаус в едноименния сериал. Не знам дали има друг такъв човек... актьор е, комик, музикант - свири на пиано, китара, барабани и саксофон, завършил е Оксфорд и има магистърска степен по Археология и Антропология, гребец е, освен това е писател. При това много добър писател, смея да твърдя, макар да съм още в началото на книгата... Но само как пише този човек...
Ето и откъс, при това на Английски за да не се губи оригиналната атмосфера и стил на писателя:

Prague International Airport

There was a bomb scare on the flight out to Prague. No bomb, but lots of scare.
We were just settling ourselves into our seats when the pilot's voice came over the intercom, telling us to deplane with all possible speed. No "ladies and gentlemen, on behalf of British Arways," or anything like that. Just get off the plane now.
We hung around in a lilac-painted room, with ten fewer chairs than there were passengers and no music to play by, and you weren't allowed to smoke. I was, though. A uniformed woman with a lot of make-up rold me to put it out, but I explained that I was asthmatic and the cigarrete was a herbal dilation remedy to take whenever I was under stress. Everybody hated me for that, the smokers even more than the non-smokers.
When we finally shuffled back on to the aircraft, we all looked under our seats, worried that the sniffer dog might have had a cold that day, and that somewhere there was a little black hold-all that all the searchers had missed.

There once was a man who went to see a psychiatrist, crippled by a fear of flying. His phobia was based on the belief that there would be a bomb on any place he boarded. The psychiatrist tried to shift the phobia but couldn't, so he sent his patient to a statistician. The statistician prodded a calculator and informed the man that the odds against there being a bomb on board the next flight he took were half a million to one. The man still wasn't happy, and sat there convinced that he'd be on that one plane out of a half million. So the statistician prodded the calculator again and said "all right, would you feel safer if the odds were ten million to one against?" The man said ,yes, of course he would. So the statistician said "the odds against there being two, separate, unrelated bombs on board your next flight are exactly ten million to one against." The man looked puzzled, and said "that's all well and good, but how does it help me?" The statistician replied: "It's very simple. You take a bomb on board with you."

Viva Hugh Laurie!!!

Днес в 7:48 настъпи Астрономическата пролет. Честита първа пролет на всички! Много здраве, щастие и късмет!

Пацо умре. Беше добра машинка, ама му сдаде харда. Най-интересното, е че с последни усилия продължаваше да си върши работата съвестно и упорито, въпреки състоянието си (явно си беше заредил iptables в паметта и продължаваше на си разпределя, макар и без хард)! Преклон пред стойческият му дух! Трябва да се взима пример от него за вярност и чест.

Появи се нов Пацо. Старият ми компютър. По-голям е, по-лъскав, по-мощен, но геройчната саможертва на предишният го извиси и никакви материални пошлости като повече хард, рам или процесор, не ще се равнят с това. Не, че не можехме да сменим на предишният пацо харда, но нямахме малък в наличност. Нищо, скоро ще вземем малък хард и той ще възкръстне!

Ходихме днес до Техномаркет. Идеята бе да си вземем Велоергометър. Голям фън.
Отидохме и веднага ги забелязахме къде са. Настанихме се около тях и взехме да чакаме, някой да се сети да ни го продаде. Никаква проява на интерес от страна на персонала. Събрали са се на групички по 4-5 човека и си седят и си говорят. Викам си - ми хайде да пообиколим и да разгледаме, после ще се върнем, пък дано някой ни обърне внимание. А и исках да проверя за Jamo Subwoofer SUB200 BEECH цвят (цвета е важен, щото имат dark apple, ама не и BEECH). Тръгнахме да обикаляме и видях миксери - викам си що пък да не вземем един - и без друго ми писна всеки път като правя палачинки да разбивам сместа като гламав. Вземхе си мискер... после и прахосмукачка. То се бе видяло, че ще се пазарува, та отидох и взех една количка. Върнахме се при велоергометрите. Пак заседнахме да чакаме. По едното време (след около 10 мин) един тип мина покрай нас та го спрях и му викам - "Искам да си купя този велоергометър". Много странно ме изгледа. Не знам, толкова ли е чудно човек да иска да си купи нещо от тях? Но пък после реши да прояви инициативност и тръгна да види дали имат. Провери в компютъра и се оказа, че имат в наличност. Каза ни да отидем до склада в дъното и да изчакаме докато извадят. Отидохме там, подпрях се на една пералня и почна голямото чакане. Мина сигурно половин час. Не знам. Беше ме страх да си погледна часовник, щото ако го бях направил и вече щях да почна да крещя. Поогледахме се наоколо и си харесахме кафемашина, но пък тогава се оказа, че няма пак кой да ни я продаде. Въобще пълна незаинтересованост. Привиках някакъв тип, който кръжеше около щанда, но се оказа, че не е той, а някаква мацка, която беше през 6 щанда и си говореше с други. Кфо да се направи. Взехем си кафемашина. Но това, за което отидохме все още не го бяхме купили. Върнахме се пак при велоергометрите и почнахме да се оглеждаме за този, който ни бе казал да изчакаме до склада. След малко търсене успяхме да го открием и този път се зае лично. След доста ровене, хвърляне на кошони и някоя друга псувня, се появи и каза че няма. Ха така. Не стига, че ни изгубиха времето, никакво внимание не ни обърнаха през цялото време, ми накрая уж има, пък после нямало. Аз си му го казах. Всичко това. Казах му, че и лъжат с грешна информация на сайта си, понеже там пише, че го има точно в този магазин и инфото се обновявало на всеки час. Питах го, къде мога да го намеря велоергометър в друг техен магазин, той каза да отнесе въпроса до управителя. Няма проблем. Отнесохме го. След няколко телефонни разговора и леко потене, се оказа, че въпросният велоергометър все пак го имало. Е, разбира се скалъпиха историята, че тъкмо в момента, камиона го докарал и сега ще ни го изнесат. Много интересно как след минута го бяха изкарали, като за толкова време инвентаризация дори не може да мине. Ама както и да е. Най ме дразни факта, че отивам да си дам парите, а те никакво внимание. Но поне си взехме велоергометър. Сглобих си го и сега вече доволно си карам.

аз съм ей там - точно където свършва черният с надпис "сцена" и почва жълтият участък, ама точно по средата на страната на шестоъгълника, която е срещу сцената. по някоето време можете да ме видите мен или санда зад барабаните - ама не се шашкайте - само си почиваме

Забавен. Егати кретенията. 24 е поредният сериал засегнат от стачката на сценаристите. Фокс са искали да стартират излъчването миналият месец, като всяка седмица да има серия. Но поради стачката е имало забавяне в продукцията на сериала, както и в излъчването му. За това ако започнат сега да го излъчват ще завърши към лятото, когато телевизиите рядко излъчват нещата с висок интерес, поради факта, че тогава хората по-малко гледат ТВ явно

Въпреки, че 8 епизода са завършени преди стачката, продуцентите трябва да ускорят нещата за да завършат сезон скоро.
24 е най-голямата и известна жертва на стачката на сценаристите.



Официалното изявления на Фокс от Четвъртък е, че януари 2009та е най-добрият начин да се задоволи желанието на зрителите да бъде излъчван сериала без прекъсвания.

Честит 3ти март!
Преди 130 години на 3 март в 17:00 часа е подписан Сан-Стефанският мирен договор. С него приключва Руско-турската освободителна война и българската държава отново се появява на европейската политическа карта след петвековно отсъствие.

Мисля, че ще бъде (т.е. надявам се да бъде готино филмче). Макар да не съм чел книгата, първият филм на Пол Верховен ми хареса адски много и до момента е един от любимите ми филми. Нося си го дори на ГСМ-а (заедно с The Chronicles of Ridick).

Вторият филм... е беше пълна боза - плюс това нямаше мащаба на първата част. Големите битки с множество престрелки, ефекти и най-вече огромни и още по-огромни пълчища bugs Бяха затворени в една сграда. Нямаше къде да ходят и общо взето приличаше на Пришълеца, само дето не се докосваше и до частица от този филм. (Ако не знаете много от нещата в пришълеца са вдъхновени именно от Звездни Рейнждъри - било е задължително за актьорите, които щели да играят пехотинците да прочетат книгата. Плюс това много от култовите игри са вдъхновени също от филма - няма да казвам всички, а само тази, която аз смятам за найстина култ - StarCraft - Хората и Зерговете - освен това визията им се припокрива с тази от филма).

Сега... е сега ще чакаме да видим третият филм. Дано да има мащаба на първият. Първият беше и най-касовият филм за онова време. После се появи Титаник... ама... както и да е Та надеждата ми е от факта, че ще играе оригиналният актьор играещ Джони Рико в първата част.

Треперете гадини! Звездните Рейнджъри се завръщат! (колко успешно, тепърва ще видим)

Честита Баба Марта! Да сте живи, да сте здрави и камиони с шоколади!