В момента свалям разни песни на IcedEarth и се чудя, каква точно музика слушам аз? Бих казал каквато ми харесва. Трудно е да определя точен стил и жанр. Но ако се определя от доминиращият стил, бих казал тогава метал.
Всичко започна един ден (бях 6ти клас) като се прибрах от училище. Хвърлих чантата и пуснах телевизора на MTV, докато хапна нещо да се върти разна музика. Бяха ми подарили уредба за рожденният ден (значи действието се развива малко след 19.11) и сигурно бе минала седмица от това. За жалост имах само 2 диска, които ми бяха подарък - единият на Алекса, другият на Spice Girls. Мда - такива времена бяха. Както казва един приятел - бях 'музикален пумияр'. Та въпросният ден след като пуснах телевизора, случих на някаква песен, която вече бе по средата си, но веднага ме грабна нейният клип и звучене. Беше невероятно красива. Тогава все още, като свършише песента, изписваха отново изпълнител и заглавие. Видях - Metallica - The Unforgiven II. Каква музика. Каква песен. Веднага ме грабна. Аз до тогава не свързвах Metallica с нищо. Най-добрият ми приятел по онова време - Милен Стайков, ги слушаше от край време (той покрай брат си) - тях, заедно с Maiden. Даже си спомням, как веднъж той ми пуска у тях Nothing Else Matters, за да ме убеди, че Metallica не са разни 'простаци с дълги коси, дето само крещият и се чува адски джангър'. Да, ама тогава не обърнах внимание. Е, както са казали хората - по-добре късно, от колкото никога.
На следващият ден му отидох на гости и му обрах дисковете на Metallica, а съботата отидох на пазара (тогава продаваха пиратски дискове в едно кафе на пазара) и си взех на Metallica - Best Ballads. Честно казано мислех, че купувам някакъв албум (толкова съм и разбирал тогава). Прибрах се у нас и го въртях дни подред (то и друг диск не че имах де).
Постепенно събрах всичките им албуми и слушах песните им без спиране, докато един ден настъпи един от най-големите крахове в моят живот. Metallica идваха в България (о, кеф!) - родителите ми не ме пуснаха на концерта (damn it!). Имахме изпит тогава по английски - бях подготвителен клас и сутринта беше устният изпит. Това ползваха като аргумент. Макар, че честно казано ги беше страх да ме пуснат там. Щях да ходя с Наско, с който междудругото се запознах именно покрай тях - понеже ме видя като си купувах дисковете да се шматкам с тениска на Metallica - от тогава сме приятели с него. Да, но не ме пуснаха. А, най-ужасното нещо беше, че след това ни бяха организирали екскурзия до Пловдив за следобяда (една от двете екскурзии на които ходи класа), и разхождайки се из града гледах навсякъде хора с тениски на Metallica, а Васил и Никола ме дразниха с реплики от рода на 'Абе, някакъв концерт май щяло да има?'.
Преживях го. Наложи ми се. Надявам се някой ден да имам възможността да ги гледам на живо. Това е една от мечтите ми. Просто да бъда на техен концерт.
После дори като се 'мъчех да програмирам' на Делфи, написах една Encyclopedia Metallica. Една програмка, която имаше текстовете на всичките им песни, разделени по албуми, заедно с малко инфо за групата и всеки от членовете. Дори Наско, ако си поразрови малко харда може би ще се намери все още въпросната програма. Ама по-добре да не я виждам. Направо ме е срам като знам как съм я писал.
Така и започна всичко - с Metallica. После се пробвах да слушам други групи от този стил. Хареса ми. И във всяка намирах нещо ново и различно, което я правише уникална. За това никога не ми омръзваше.
Случи ми се после да отида и на първият си концерт. Беше лятото на 2002 година. Никола беше в София на курсове по Немски език. Rob Hallford/Slayer идваха в България за концерт. Проблемът беше, че тогава (в същият ден, на друго място, с 30 минути разлика в началото) имеше концерт и Dream Theater. В избора ми помогна Чочо - аргументите му бяха, че концерта ще е на стадион и озвучението ще бъде по-добро. Речено-сторено. Взех си билети (освен това 4 дена по-късно идваха Him) за концертите, при все че и Васил и Никола дори се навиха да дойдат (той Ник заспа на концерта на Slayer при цялото това озвучение и зверско звучене - не знам как успя).
Та изкарахме една алкохолна седмица в София, заедно с Янев (той пък ходи на Dream Theater).
