Калиакра Рокфест 2008!
Беше невероятно. Тръгнахме от София с 3 коли - срещата беше на Подуене. 9 бяхме там, събрахме се и отпрашихме за Каварна. Всъщност си бяхме наели една вила на Балчик. Много красива. Всяка стая с климатик, телевизор, хладилник, баня. Имаше страхотна градинка с остъклена беседка с маси... бее въобще страхотно беше. По пътя (във Варна вече на Пикадили) се срещнахме с още една част от компанията и побързахме за Балчик да се настаним, понеже концерта на Manowar бе същата вечер.
А концерта на Manowar... беше велик! Просто нямам думи да опиша! 5 часа! Поставиха Гинес рекод за най-дълъг рок концерт - започнаха в 21:49 и приключиха в 2:20, като излезнаха на бис още 40 минути. Поправка - концерта бе 5 часа и 1 минута. Невероятно, забележително! Изпяха отначало целият първи албум, после почти всичките си яки песни (а като се вземе навпредвид че почти всички ме радват много...). Направиха голямо шоу - бяха се подготвили много. Софийският симфоничен оркестър бе с тях, заедно с хорът им. Изпяха отново българският химн - този път Ерик беше вече много по-добре с Българският език (не че предният път се представи зле, напротив). Изпълниха за пръв път на живо The Crown And The Ring. Единствено ме е яд, че не знаех за слабата охрана - имаше толкова хора с фотоапарати. Следващите 2 дни си внасях апарата като пич, но много ме е яд, че на Manowar нямам поне едничка снимка. Концерта свърши неусетно. Тези 5 часа не ги усетих. Бях през цялото време на крака. Прибрахме се пияни и с песен на уста.
На следващият ден останалите ходиха на плаж, ние с Цвет останахме да се печем в градинката на полянката на вилата. А вечерта бяхме на Alice Cooper - доста е остарял, пък и концерта му не бе нещо особено - почти като мюзикъл - имаше убийства, една жена с бебе, гонеха се, той взе бебето, един на носилка, сложиха му усмирителна риза, обесиха го... бе... нищо интересно - изпълни No more Mr Nice Guy и Poison - ние за това бяхме отишли.
Бе изключително кратък концерт на фона на Manowar предната вечер. Започна в 22:00 и свърши в 23:20 и като приключи, се спогледахме тъпо и кой се сети да зададе въпроса по друг начин "И ся кфо?" - та стана тя една... На прибиране как се получи - Милен наду музиката в колата си - Manowar разбира се и взехме да си куфеем на пътя - минаваха хора радваха ни се, спираха куфееха с нас, от съседните къщи ни викаха и пееха с нас, слезнаха куфяха и бира ни черпиха...
Действието прескача на следващият ден поради неясни моменти и периоди. Събудихме се и ходихме на Албена на плаж. Играхме водна топка - много сме добри - почти я оцелваме топката. Изгоряхме много. Поне аз де. Върнахме се и хапнахме набързо и запрашихме към Каварна отново за In Flames и Slayer. Концерта бе размазващ - In Flames разбира се са ми по-мелодични от Slayer, но пък Slayer с пълно право носят това име!!! Dave смачка барабаните просто. Звука бе размазващ. Всичко се тресеше.
Прибрахме се да допием и на сутринта рано рано потеглихме към София.
За повече снимки - в галерията ми
Снощи ходихме на Балканджи в Тукана. Както винаги беше страхотно Много са добри тия момчета!
Още с влизането засякох Бачваров. Не го бях виждал туй момче поне от 2 години. Че даже ме и позна. А как куфя той на Видение... леле... лудница
Иначе за вечерта - бяхме там с бивши колеги на Цвет, даже един от мениджърите бе там... Дон някой си. Голям пич. Доста си поговорихме с него - бил от Ню Йорк, преди 4 години го изпратили в Индия да работи за C3I - разказваше колко ужасен бил от живота в Индия - нямало жени по баровете, само мъже танцуващи един с друг. В момента, в който му предложили да открие клона на фирмата в България, макар да не знаел къде е, веднага се съгласил. След това като я проучил и видял, че средно на всеки мъж тук се падат по 2 жени, разбрал че е направил правилният избор. От 3 години бил тук и каза, че е страхотно. Не искал да се връща в Америка по никакъв повод.
Пък уж Цвет излезе с идеята да се напие, а май аз я свърших тая работа... е не че пих много де (но все пак повече от нея). Колко...? Пет-шестнайсе бири нейде
Изразът „Те ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо се е случило внезапно, изненадващо и е сварило човек неподготвен. Но кой знае за каква булка става въпрос?
„Те ти, булка, Спасовден“ е краят на българска еротична народна приказка, която днес сигурно знаят само шепа много възрастни български баби, пръснати по селата:
Имало едно време една мома с голема кукувица (кукувица – диал. - вагина). Толко й била голема кукувицата, че одила да пика на Шърбановата воденица и млела брашно за цел Лом. Докъде била по-мънинка, добре… Ама като поотрасла, се молила на баща си да оди да й дири мъж да се жени. Рекла му:
- Ако да ми не намериш мъж да се оженим, че да си откинем едно влакно от кукувицата и че се обесим на ньего!
И бащата й, като всеки баща, се много наскърбил и тръгнал по света да дири за дъщерата си курец. Тръгнал е от Сирната неделя и е одил през целите пости. Навръх Великден стигнал до един мост нади Дунава. Ама не било мост, ами било на един овчар кураца. Като пасъл овците, пущил си го напреко Дунава – да се не издават като одат да пасат трева у Влашко. И млого му се молил бащата и му казал:
- Ей, момче, така и така, - ела да ми отървеш чедото, що инак че си откине едно влакно от кукувицата и че се обеси.
Оня, овчара, се съгласил и рекъл:
- Щом е такава работата, нема к’во!
Отишли они и на третия ден на Великден почнала сватбата. У четвъртък правили Замески (обред, при който се замесва тестото за сватбения хляб), като кво си му е адета, месили леб и готвили гозби за сватбарете. У петък почнали да викат: „Их-ху-ху-ууу!“ - из цел Лом и най-много у Боруна, що момата била борунчанка. У събота почнали да играят ръченица у момчето и „на ситно“ (местен танц, известен с името „ситната“) стигнали у неделя у момата, та посленке ги водили у черква да ги венчаат. Венчали ги и седнали на момчето у двора сватбарете да се веселат. Ама момчето било сиромах и немало маса и си пущило кураца като трапеза, да турат отозгоре гозбите и лебовете. Нали требвало сватбарите да гулеят и да ядят. Седнали они като кво си требва, а на челото на трапезата - на главата на куреца демек, седнал попа.
Докъде момата с големата кукуля си седела скришно – сичко било без никакъв проблем. Обаче като довели булката и младоженека като погледнал и като му рипнал куреца – и трапезата се дигнала у небесата. А на върха бил попа и се молел: „Господи, спаси ме!“ И се носил у небеси и се кръстел, и се реял, и све се на Бога молел да го отърве. Четиресе дена! На четиресетия ден Господ дал благослов момчето да си узапти силата и попа се спасил. В памет на това, че Господ му дал спасение, попът кръстил тоя ден „Спасовден“ и оттогава у Лом си е останало адет тоя ден много да се тачи. И понеже попът като паднал бил казал на момата с големата кукуля: “Те ти булка, Спасовден!“ - оттогава останало да се вика тая дума кога некой се отърве от големо премеждие, кое Господ му дава изневиделица. Оттогава е останало като памет и закон хората да се не женат по Велики пости, що тогава бил одил бащата на момата с големата кукуля да си дири зет. Великден е останало да бъде дена велик, кога тъстът си е намерил зет. Апа Спасовден се тачи, за да се помни кога четиресе дена попът се е носил у небесата нади Лом и кога с Божия сила се е спасил. Големи празници, памет голема
There Are No Unlockable Doors
There Are No Unwinnable Wars
There Are No Unrightable Wrongs
Or Unsingable Songs
There Are No Unbeatable Odds
There Are No Believable Gods
There Are No Unnameable Names,
Shall I Say It Again, Yeah
There Are No Impossible Dreams
There Are No Invisible Seams
Each Night When Day Is Through
I Don't Ask Much
I Just Want You
I Just Want You
There Are No Uncriminal Crimes
There Are No Unrhymable Rhymes
There Are No Identical Twins
Or Forgivable Sins
There Are No Incurable Ills
There Are No Unkillable Thrills
One Thing And You Know It's True
I Don't Ask Much
I Just Want You
I Just Want You
I Just Want You
I Just Want You
I'm Sick And Tired Of Bein' Sick And Tired
I Used To Go To Bed So High And Wired
Yeah - Yeah, Yeah, Yeah
I Think I'll Buy Myself Some Plastic Water
I Guess I Should Have Married Lennon's Daughter
Yeah - Yeah, Yeah, Yeah
There Are No Unachievable Goals
There Are No Unsaveable Souls
No Legitimate Kings Or Queens,
Do You Know What I Mean? Yeah
There Are No Undisputable Truths
And There Ain't No Fountain Of Youth
Each Night When Day Is Through
I Don't Ask Much
I Just Want You [6 Times]
Yeah, Yeah, Yeah
I Just Want You
I Just Want You
Hey, Yeah,
I Just Want You
Yeah, Yeah, Yeah
I Just Want You,
Hey
I Just Want You
I Just Want You
След два концерта от турнето им в Европа, вече има сетлиста, който ще изпълняват (и са изпълнили двата концерта - тъй че pretty much е официален):
Creeping Death
For Whom the Bell Tolls
Ride The Lightning
The Four Horsemen
The Unforgiven
...And Justice For All
Devils Dance
No Remorse
Fade To Black
Master Of Puppets
Damage Inc.
Nothing Else Matters
Sad But True
One
Enter Sandman
---------
Last Caress
So What
Seek And Destroy
Днес взех решението да остана. Защо... доста неща... доста фактори и някой колеги спомогнаха за решението. Бе complicated. Отидох при Крис и Митко да им представя Payment System-ата, която правя за фирмата и им споделих това свое виждане за вариант за моето оставане. Те доста въодушевено приеха идеята - Крис чак се качи на бюрото. Бе въобще всички бяха щастливи. Разбира се I've credited the people виновни за оставането ми. Дано като всяка нормална компания направят нещо по въпроса за тях. Общо взето колегите се държим един за друг и това ме кефи. А колкото до CableTel... е след време ще видим пак Няма да обяснявам. Който трябва знае историята, който не - знае това, което звучи готино
Надявам се да не съжалявам за решението. Обадих се да откажа на другите. Бях си задвижил документите за започване даже.
Сега - само времето ще покаже. А и смятам да си го направя яко - Цуци даже вече мисли как да избие стената или пренареди бюрата да седя до тях. Кефят ме тия хора и ми е определено по-леко и забавно като работя с/до тях.
По неофициална информация, това е сетлиста на Металика за турнето им. Доста добър бих казал. Предполагам ще има промени, но се надявам повечето да се задържат... единствено Last Caress може да я заменят с The Memory Remains.
01. Creeping Death
02. For Whom The Bell Tolls
03. Ride The Lightning
04. Harvester Of Sorrow
05. The Unforgiven
06. ...And Justice For All
07. Devil's Dance
08. Disposable Heroes
09. Welcome Home (Sanitarium)
10. Master Of Puppets
11. Whiplash
------------
12. Nothing Else Matters
13. Sad But True
14. One
15. Enter Sandman
------------
16. Last Caress
17. So What
18. Seek & Destroy
Преди малко се връщаме от Рожденният ден на Пейчева. Бяхме в Салса+. Отидохме към 22:50 и още не беше отворено. За пръв път ходих там и на пръв поглед от вън изглежда като някое... хм западнало място - отбивка на една тъмна уличка, порутен път къмм входа, но пък като влезнах бях просто очарован от мястото и атмосферата. Понеже бяхме отишли да си вземем цигари докато изчакаме да отворят, колегите вече бяха отишли и се намерихме бързо.
Няма какво да обяснявам как си изкарахме - беше мега яко, пихме, пяхме, танцувахме Хората там танцуват просто невероятно, а най- се накефих на масовите танци...
Още веднъж само - Честит Рожден Ден Миленски и всичко най-най- в живота
Тъкмо ми пристигна новата придобивка. Баси бях казал, че близките 2-3 месеца няма да си купувам техника като говорих именно за PSP, 3-в-1 мултифункционално устройство и такива неща - пък то...
Взех си PSP (в момента Цвет превърта поредният Tomb Raider на него) - мега е яко! Сега ми пристигна и 'принтера':
Не е същият, който си бях харесал първоначално, но и този става. Няма само bluetooth и мрежова поддръжка, ама какво пък толкова. То и bluetooth-а го исках да си тествам принтирането от GSM-а, че имам natural support na HP printers. Иначе този е фотопринтер, може и върху CD/DVD да принтира...